ЗА ВРЕДАТА ОТ ТОАЛЕТНАТА-СТОЛ

не бързай да затваряш тази страница,
защото написаното касае здравето на теб и близките ти

Много от придобивките на цивилизацията като парното, автоматичната пералня, WC тоалетната са чудесно благо и никой не се съмнява в ползата от тях. Но ще се учудите ли ако разберете, че съвременната тоалетна-стол е вредна и причинява редица болести, като хемороиди, рак на червата, апендицит и др.

Защо? Как???

Това ще разберете от настоящата статия
 

ЗА КАКВО СТАВА ДУМА?
(нямам време да чета всичко)

Кратка история на тоалетната-стол

От незапомнени времена човек е заставал в клекнала стойка при дефекация. И днес децата от всички култури инстинктивно приемат това положение на тялото за да се облекчат. Макар да изглежда необичайно за някого, който е прекарал целият си живот лишен от тази естествена опитност, това е природният начин, по който човешкото тяло е създадено да функционира.

Модерната тоалетна-стол е неотдавнашна измислица. Става популярна първо в Западна Европа преди по-малко от два века и то по случайност (мнозина опоненти твърдят, че седящи толетни е имало още в римско време, но това не е така.) Изобретена в Англия, от дърводелец и тръбопроводчик, и двамата без елементарно понятие от физиология, тя бива инсталирана в първата вътрешна тоалетна. "Порцелановият трон" бързо навлязъл в употреба, тъй като седящата стойка изглеждала по-достойна от клекналата – по-прилягаща на аристократи и царе.

Още два фактора подпомогнали възприемането на новия "воден клозет" (WC). Първият бил, че в стремежа си да модернизира съществуващите санитарни условия, обществото приело, че седящите тоалетни са единствена алтернатива за водна тоалетна. Това предположение било неправилно, тъй като редом с "порцелановите тронове" били създадени „клекала”.

Вторият фактор е, че през 19-ти век в Англия всякакви открити дискусии по темата се смятали за крайно неприлични. Множество лекари още по онова време са изразявали сериозна загриженост за неестествената поза на тялото свързана със седенето на тоалетната, но подобно на новите дрехи на царя, това било немислимо за публично обсъждане. Вместо това британците избрали в името на модата да се насилват с изкривени гримаси върху неудобните си и неефективни нововъведения.

Остатъка от Европа, също както Австралия и Северна Америка, скоро последвали примера, инсталирайки тоалетни-стол във всички нови сгради, тъй като ни най-малко не искали да изглеждат нецивилизовани или по-изостанали от Великобритания – най-могъщата и влиятелна империя за времето. И така, само за няколко десетилетия по-голяма част от индустриализирания свят възприел "Новият Трон на Царя".

Днес много доктори свързват неестественият седнал начин на изхождане с често срещани заболявания, като апендицит, хемороиди, рак на дебелото черво, дивертикулит, възпаления на червата и др. Факт е, че сред "клечащите" нации тези болести са рядкост. Резултатите от няколко научни изследвания (1, 2, 3) потвърдиха, че изхождането в седнала поза не е присъщо за човека и носи вреда. 

Да разберем как съвременната тоалетна-стол ни причинява заболявания.


Хемороиди

Изследвания сочат, че в индустриализираните държави, половината от популацията над 40 годишна възраст страда от хемороиди. Въпреки високата заболеваемост малко е направено за профилактика и откриване на първопричините, повече се набляга на лечението, което може да бъде скъпо, продължително и неефективно.

В същото време те липсват в "изостаналите" държави. Това обикновено се обяснява с "диета богата на баластни вещества".

Баластната теория така и не бива доказана, но през 1987 г. д-р. Берко Сикиров, израелски лекар, извършва клинично изследване за да докаже напълно различна теория, обясняваща високата хемороидна заболеваемост в западните държави. Изследването по-късно бива побликувано в Израелски медицински журнал и Townsend Letter for Doctors and Patients.

В изследването са участвали двадесет пациенти, мъже и жени, с хемороиди в различни стадии. Всичките от тях са преминали през стандартно лечение с никакъв или минимален успех. Двама от пациентите са били с лигатура (превързване на кръвоносен съд) за да бъде търпимо състоянието им.

Пациентите минават през проктоскопия в началото на изследването. Предписаното лечение се състояло единствено в промяна на тоалетните им навици: да чакат докато позива за дефекация е силен (за да се избегне напъване) и да се изхождат единствено в клекнала поза.

Проктоскопията била повторена след една година. От 20-те пациенти, 18 съобщили за значително намаляване или изчезване на симптомите в период 4-5 дена до няколко месеца. Липсата на подобрение при останалите двама с лигатура се отдава на хирургическата обработка, довело до необратими изменения.

Контролните прегледи, 12 и 30 месеца по-късно, на 18-те пациенти (90% от участвалите в изследването) установяват, че те са напълно излекувани от хемороидите, без лекарства и интервенция.

Заключението на д-р. Сикиров е, че хемороидите се причиняват от непрекъснатото дразнене и увреждане поради прекомерното напъване в седнала поза на тоалетната. Причината е, че в тази поза (вижте илюстрацията в дясно) примката на пуборекталния мускул НЕ се отпуска напълно и ректумът е сгънат. Необходимо е напъване за да се преодолее тази преграда. Когато тази непрекъсната атака срещу тялото се премахне чрез завръщане към естествена клекнала поза, процеса на възстановяване започва сам.

Подробности от изследването на д-р. Сикиров можете да откриете тук.

През 2009 година японски учени потвърдиха заключението на на д-р. Сикиров със свое изследване, публикувано в списание "Lower Urinary Tract Symptoms". В него участвали 6 доброволци. Техните ректуми били напълнени с контрастна течност, която се регистрира от ренгенова камера, и били накарани да я изпуснат в седнала и клекнала поза. Заснетото с камерата показва, че аноректалният ъгъл се променял от 100 градуса в седнало положение до 126 градуса в клекнало. Измерване на налягането в коремната област също показвало значително по-малко напъване в клекнала поза.


Апендицит

В ниската част на коремната област се намира цекума (сляпото черво), малка торбичка, откъдето започва дебелото черво.цекум Апендикса е тънка тръбичка закачена към цекума, чиито край е отворен към него (виж илюстрацията в дясно). Когато този канал се запуши с втвърдена фекална материя, апендикса се инфектира. Налага се незабавна хирургическа намеса за да се избегне трагична смърт.

Защо се получава това запушване?

Отпадъците от тънките черва навлизат в цекума в течно състояние и по пътя си към ректума постепенно се втвърдяват. Тази промяна настъпва, защото водата бива извлечена през стените на дебелото черво, което може да се сравни с "огромна сушилня".

Цекума, от където започва дебелото черво, трябва да съдържа само течности и да бъде изстискан до празно състояние всеки ден. В противен случай непрекъснатият процес на изсушаване бързо ще втвърди отпадъците и ще ги задържи в апендикса. В съвременните държави, заради седящата поза на изхождане, е физически е невъзможно да се изстиска сляпото черво. Това става само при клекнала поза - тогава дясното бедро притиска цекума и го изстисква до празно състояние. В същото време лявото бедро поддържа и изпразва сигмовидното черво предотвратявайки така дивертикулоза (diverticulosis). С две думи, клекналата стойка поддържа дебелото черво чисто и здраво.

Факт е, че апендицита е бил непознат до изобретяването на тоалетната-стол в средата на 18ти век. Региналд Хебер Фитц, професор по патологична анатомия в Харвард е първият, открил и дал име на болестта през 1886 г. Скоро процедурата по премахване на апендицита (novel appendectomy) става общоприета практика сред британските лекари. През 1901 г. Алберт Едуард (синът на кралица Виктория) получава пристъп от апендицит, само две седмици преди коронясването му като крал Едуард VII (вероятно, защото в двореца са използвали тоалетна-стол). Успешното отстраняване на апендисита му окончателно утвърждава тази процедура сред официалните британски медицински власти.

Статистиките сочат, че всеки 4ти човек в развитите страни е опериран от възпален апендицит. Той е най-честата причина за спешни коремни операции при децата. Най-засегнати са младите във възрастовата група 11 - 20 години.

Съвременната медицина разпознава апендицита главно като болест на западния свят. Те отдават това на ниското количество баластни вещества  в храната. Ето извадка от списанието "Летописи на спешната медицина":

В обществата с висока употреба на баластни вещества (например Азия, Индия и Африка) случаите на апандисит са 1/10 сравнени с области, където поемането на баластни вещества е малко (Европа, Северна Америка). Африканските имигранти, приели американският начин на хранене имат и съответно увеличен риск от апандисит.

Баластната теория така и не бива затвърдена с нужните доказателства, защото независимо от диетата, цекума може да бъде напълно изпразнен само в клекнала поза. Причината защо макар и рядко се срещат случаи на апендицит и в страните от третия свят е, че жителите в по-големите градове (не желаещи да изглеждат изостанали) са приели модернизираните западни тоалетни. Ето коментар на www.webhealthcentre.com , индийски здравен портал:

Тоалетните от индийски тип са по-благоприятни за пълно изчистване на червата от западните. С навлизането на тоалетни от западен тип в Индия се е увеличил броят на случаи от апандисит.


Запек

Запекът, особено в хронична форма, може да има опустошителен ефект върху червата. Дебелото черво непрекъснато извлича вода от съдържанието си за да трансформира течните отпадъци в твърди. Като резултат, ако изпразването не е редовно или пълно, отпадъците изсъхват и се циментират към стените на червото. Доказано е, че запекът увеличава риска от рак на червата и има отношение към дивертикулоза и апандисита.

Клеченето може да бъде ефективно за премахване на запека по следните начини:

Дебелото черво има входен клапан (нарича се илеоцекален - в зелено на илюстр. 1) и изходен клапан (пуборектална примка, в зелено на илюстр. 3) Тялото ни е създадено така, че клякането едновременно да затваря клапана между дебелото и тънко черво, да отваря изходния клапан, и да изправя ректалния проход, (виж на илюстр. 2 как при клекнала стойка ректалният проход се освобождава от примката) и това позволява най-ефективно изпразване на червата. Ала седящата стойка спира функцията на тези два клапана, правейки дефекацията трудна, непълна, замърсявайки същевременно тънките черва. Защо? Защото тази стойка изисква повече усилия (поради блокирания проход) и това изтласква част от отпадъците обратно нагоре към тънките черва. Това се потвърждава от изследването на д-р Рад.

Предаване за запека по Нова Телевизия
 

Мускула на сфинктера, често смятан за външния клапан, всъщност не може да предпази от изпускане. Той служи за волево задържане в кратковременни аварийни ситуации... :-) Сигурното затваряне на отхода изисква пуборекталната примка да е непрекъснато затегната.  Затова когато сме седнали на тоалетната тя не се разхлабва и се налага насилствено да я разтваряме с напън. Напъването с годините докарва хемороиди и ред други деформации.

От доста време насам докторите са установили връзката между седящите тоалетни и запекът. Например, F.A. Hornibrook в книгата си "Културата на корема", публикувана през 1933 г. казва:

Нормалната човешка поза по време на дефекация е клекналата, каквато се наблюдава при работниците на полето и местните хора. Модата, прикриваща се под облика на познатите ни водни тоалетни, не позволява изпразването на долната част на червата по начина предвиден от природата. Така в момента на дефекация се упражнява голям натиск върху всички вътрешни органи... Не е пресилено да се каже, че възвръщане към клекналата поза само за себе си би помогнало в голям мащаб да излекува най-големият бич на бялата раса – запекът.

Същото гледище срещаме и в "Често срещани неразположения", написана от H. Aaron, побликувана през 1938 г.:

Когато бедрата са притиснати към коремните мускули в тази позиция, налягането в корема многократно се увеличава, така че ректума по-добре се изпразва. Нашите тоалетни не са конструирани с оглед физиологичните ни потребности.


Колит и болест на Крон

Уебсайта www.crohnsresource.com дефинира болеста на Крон като:

... хронично и сериозно възпалително заболяване на храносмилателния тракт, което засяга повече от 500'000 американци. Хората с болест на Крон изпитват различни симптоми, включващи диария, коремни спазми и болки, температура, ректално кървене, загуба на апетит и тегло... Причината за болестта на Крон е все още неизвестна.

Болестта на възпалените черва включва болест на Крон, улцерозен колит и синдром на дразнимото дебело черво. Около 2 милиона американци са засегнати от нея а последствията са опустошителни. В 20-30% от случаите се налага хирургическо премахване на дебелото черво. До 70% от пациентите с болест на Крон рано или късно в процеса на развиване на болестта имат нужда от хирургическа намеса за изрязване на част от червата.

Тази болест, почти без изключения, е ограничена до страните в западния свят. От статията от 1997 г. в "The Lancet" научаваме, че "последната половина на този век е белязана с увеличаване случаите на възпаление на червата в развитите страни но и отбелязва очевидната му липса в развиващите се страни."

Западните доктори отново са опитали да обяснят несъответствието фокусирайки само на диетата:

От друга страна установено е, че разпространението на болестта на Крон е високо сред обществата консумиращи по "западно меню", докато тя практически е неизвестна в страни с примитивно хранене.
(www.soulhealer.com/crohnsdis.htm )

Ала търсенето на диетично обяснение на болестта се оказало неуспешно. Според уебсайта на Чикагската университетска болница, "не е открита диета с доказано ефективно действие за предпазване или лекуване на болестта".

Какво ли предпазва хората от "примитивните" нации от това опасно възпаление на червата?

Най-вероятният фактор е естественият начин на дефекация, който може да обясни епидемиологичните данни и скорошното появяване на inflammatory bowel disease. Неслучайно появата му съвпада с широкото разпространение на седящите тоалетни от 1850 година нататък. Вече знаем, че седящата поза не позволява на дебелото черво да бъде напълно изпразнено. Резултата е фекален застой, който създава подходяща почва за инфекции и възпаления. Възпалението може да приеме формата на апандисит, дивертикули, болест на Крон или язвовиден колит (ulcerative colitis) в зависимост от вида бактерия намираща се там. Това обяснение се потвърждава от статия публикувана наскоро в HealthScout News със заглавието "Е. Коли свързана с възпалението на червата" (5 Февруари 2002 г.)

"Чревна инфекция причинена от колонии на прости бактерии (common bacterium) e вероятно свързана с развитието на възпаление на червата, показват последните изследвания. Френски учени съобщават, че увеличена имунна реакция между Escherichia coli и клетките покриващи стените на червата може да причини симптоми наблюдавани при хора с възпалени черва.

Друга форма на болестта на Крон е илеитис ("ileitis") или възпаление на тънките черва. Това се причинява от фекална материя изтласкана обратно в тънките черва по време на дефекация. Илеоцекалната клапа е предвидена да предпазва от този токсичен "обратен поток" – но само в клекнала поза. ИК клапата трябва да е подкрепена от бедрата за да устои на налягането възникващо при изпразване на червата. (виж илюстр. 4).

Определено има нужда от още изследвания в тази насока, но всеки гастро-ентерологист би могъл да помогне на страдащите от болестта на Крон или колит хвърляйки повече светлина върху проблемите свързан с позата на тялото при дефекация. Препоръчвам ви да прочетете историята на Андрю, който бил с болест на Крон и се излекувал напълно, възприемайки клекналата поза.


Рак на дебелото черво


Дебелото черво е тръба, дълга около метър и половина, която поема отпадъците от тънките черва, и ги придвижва с вълнообразни контракции към ректума. По време на този процес водата непрекъснато се извлича за да се уплътнят фекалиите. Този процес на сушене и втвърдяване изисква съдържанието на червата да се движи, за да се избегне преждевременно втвърдяване и полепване по стените на дебелото черво.

80% от колоректалните карценоми се развиват в цекума (сляпото черво), сигмоида и ректума (виж илюстрацията в дясно). В седяща поза физически няма начин да се упражни механическо притискане за да се изстискат тези области. За пълно изчистване на тези части на червата цекума има нужда от подкрепата на дясното бедро, сигмуида има нужда от подкрепата на лявото а ректума трябва да се освободи от хватката на пуборекталния мускул, който има за задача да предотвратява инконтиненция (неволно изпускане).

Всички тези изисквания са естествено изпълнени САМО при клекнала поза на тялото.

Като резултат от използването на седящи тоалетни, хората от нашето общество имат слоеве от втвърдени отпадъци полепнали по стените на дебелото черво. Прохода се стеснява, увеличавайки излагането им на канцерогени. Втвърдени от полепналата материя стените на червото не могат нормално да изпълняват перисталтичното си действие, което увеличава времето за придвижване и изхвърляне на отпадъците (запек). Списанието Епидемиология (USA) съобщава, че по-бавното придвижване на фекалиите и запека са рискови фактори за рак на дебелото черво и ректума в средна и по-късна възраст.

Епидемиологичните проучвания са показали, че в страните от Третият свят има много по-ниски нива на тази болест, отколкото в западните. Официалната медицина дълго време вярваше, че това се дължи на по-голямото количество баластни вещества в храната им. Ала най-малко две скорошни изследвания показват, че предположенията не са напълно верни:


Тези изследвания са се провалили в опита си да покажат връзка между храна и рак на червата, защото никоя диета не може да компенсира неестествения и неефективен седящ метод на изпразване на червата. Радиологични проучвания (виж "Клинични изследвания" по-долу) са доказали, че клеченето е много по-ефективно за предпазване от фекален застой, особено в областите на червото най-поддаващи се на рак.


Замърсяване на тънките черва


Д-р. Уилиам Уелс, от Сан Диего, открива, че използването на седяща поза за изпразване на червата предизвиква замърсяване на храносмилателната система при повече от 70% от популацията.

Илеоцекалния клапан между тънките черва и дебелото черво е създаден да предотвратява обратно проникване на отпадъци (виж илюстр. 1). Ако той пропуска, токсична фекална бактерия (E coli) може да проникне в тънките черва и да се абсорбира в кръвния поток. Това натоварва черния дроб, който трябва да премахне тези токсини.

Инвазията на фекална бактерия може също да предизвика възпаление на тънките черва. Това състояние се нарича "илеитис" и представлява форма на възпаление на червата (Inflammatory Bowel Disease).

Съвременната медицина счита увреждането на илеоцекалния клапан за наследствено обусловено, тъй като това обратно изпускане се открива твърде често при операции на червата и изследвания на червата с помощта на бариева клизма. Но как е възможно мъдрата природа да допусне такава непонятна грешка?

Д-р. Уелс прави две открития, които дават отговор на този въпрос. Първо открива, че обратно проникване на отпадъци в тънките черва става само при прилагане на натиск за изпразване на дебелото черво в седнало положение. Второто, че при естествена клекнала стойка ИЦ клапан функционира правилно. Подкрепян от бедрата, той плътно прилепва и затваря прохода между тънките и дебелото черва, не допускайки отпадъчен материал да се върне обратно.


Дивертикулоза


Дивертикулоза е болест, при която стените на дебелото черво изтъняват, отслабват и се покриват със балонообразни издутини. В развитите страни, като Америка, близо 50% от хората между 60 и 80 и почти всеки над 80 години има диветикулоза. Когато издутините се инфектират или възпалят имаме налице състояние наречено диветикулит. То може да доведе до усложнения като инфекции, пробив, разкъсване, блокаж или кървене на червата.

Тези статистики изглежда внушават усещане, че дивертикулозата е неизбежен спътник на третата възраст. Но Д-р. Берко Сикиров, израелски лекар провел успешно клинично изследване за използване на клекнала поза за лекуване на хемороиди, не е съгласен:

"Хронична дивертикулоза се развива като резултат от прекомерно напъване при изхождане поради навикът червата да се изпразват в седяща поза – типична за западния човек. Силата на натиск в този случай е 3 пъти повече, отколкото в клекнало положение."

Червата на човека от развитите страни цял живот са изложени на прекомерно налягане, което причинява изпъкване на мукозата през стената на червото в точките с най-малко съпротивление. Тази хипотеза се потвърждава от скорошни изследвания доказващи географската обусловеност на това заболяване.

Конвенционалната медицина и до ден днешен не прави връзка между клекналата поза и диветикулозата. Както с апандисита, рака на червата и болестта на възпалени черва, докторите се опитват да обяснят мистериозният имунитет на "клечащите общности" с хранителните им навици. Едно такова изследване е направено от Клиника Майо в САЩ:

Дивертикуларната болест възниква редом с появата на стоманените мелници, които премахват баластното съдържание от житните и други зърна. Болестта е била за пръв път регистрирана в САЩ в началото на 19ти век. По това време преработените храни навлизат в американската диета. Дивертикулната болест е по-често срещана в индустриализираните държави, като САЩ, където преобладава бедна на баластни вещества диета. Тази болест е рядко срещана в страни, където хората консумират храна с високо съдържание на баластни вещества.

Специалистите правилно свързват появата на дивертикуларната болест с техническото нововъдение, но не с вярното! Устройството, което има опустошителен ефект върху червата не са стоманените мелници, а масовото навлизане на "порцелановият трон" (спомнете си – бива изобретен по същото време).

Седящата поза предизвиква дивертикулоза по множество начини. Болестта обикновено възниква в сигмовидното черво, където неизхвърлени отпадъци се акумулират и са подложени на постоянно налягане (виж илюстрация 1 в ляво). В седящо положение пуборекталния мускул свива ректума (виж илюстрацията) и предизвиква натрупване на отпадъци в сигмовидното черво. Седенето също лишава сигмуида от естествената поддръжка осигурена от лявото бедро.


Научни доказателства сравняващи седенето с клеченето.
Заключение и Обобщение.

През април, 2002 г. ирански радиологист д-р. Саед Рад публикува изследване сравняващо ефективността на седенето и клеченето при дефекация. Едно от заключенията му е свързано с тип херния, позната като ректоцела ("rectocele"), която представлява изпъкналост на предната стена на ректума във вагината.

Тридесет човека взимат участие в експеримента – 21 мъже и 9 жени, на възраст от 11 до 75 години. Всеки пациент получава бариева клизма, така че вътрешната механика на дефекацията да може да се фотографира на рентгенова снимка. Направени са снимки в клекнала и седяща поза.

Използвайки тези снимки, д-р. Рад измерва ъгъла, където края на ректума се съединява с аналния канал. В тази точка на свързване се намира мускул, наречен "пуборектална примка" който предотвратява изпускане (в зелено на илюстр. 3). Д-р. Рад открива, че когато доброволците използват седящи тоалетни, средният ъгъл в тази точка на сгъване е 92 градуса, което изисква от тях напъване. Когато използват клекало, измереният среден ъгъл бил 132 градуса. При някои ъгълът изчезвал напълно, правейки прохода идеално прав.

При използването на клекала всички доброволци съобщават за пълно изчистване на червата: "Разхлабването на пуборекталната примка е лесно а изправянето на ректума и аналния канал подпомага изпразването на червата. Аналният канал се разтваря широко и не се забелязва прегъване в края на ректума."

В седяща поза, " се забелязваше видимо прегъване в края на ректума, предразполагащо го към ректоцелна формация (rectocele formation), а разхлабването на пуборекталис беше непълно." Всички участници в експеримента съобщават за усещане за непълно изпразване на червата в седяща стойка.

Д-р. Рад заключава, че клекналата поза е "по-удобен и ефективен начин за изпразване на червата". Вижте пълната информация за изследването.

До същите изводи стигат и група японски учени в скорошно изследване през 2010-та година.

Всеки лекар и физиолог ще се съгласи, че клечането е най-естествената и здравословна поза за изхождане. Това е и заключението на професор Александър Кира от Корнелския университетски център за изследване на бита и околната среда, които провежда седем годишно изследване върху дизайна на съвременната тоалетна. Книгата му от 1976та година "Тоалетната", съдържа множество цитати от западни учени, които не одобряват седящата поза за изхождане.

Д-р. Уилиам Уелс в статията си "Скритото престъпление на Порцелановия Трон" казва:

Дизайна на съвременната тоалетна е създаден при абсолютно незачитане на анатомията на човешкото тяло. Върху конвенционалната западна тоалетна се упражнява натиск във корема чрез изтласкване на диафрагмата надолу по такъв начин, че всичките органи провисват надолу а илеоцекалната клапа е недобре затворена.

Модерната тоалетна парализира коремните мускули. Тез и без друго рядко се използват от обездвижения човек, но когато той е седнал на обичайната седяща тоалетна, той и да иска не може да ги използва пълноценно.


За заключение можем да кажем че през последните 150 години, хората от западния свят са станали неволни участници в експеримент. Те са били принудени да усвоят седящи тоалетни, докато останалите две трети от света (контролната група) продължават да използват естествената клекнала поза.
японска тоалетна тип "клекало"
Съвременните японци използват клекала
вместо порцеланови "тронове".
Резултатите показват очевидна разлика в чревното и урологично здраве при двете групи. Следните болести са изключително характерни за западния свят: апандисит, рак на червата, увеличение на простата и рак, дивертикулоза, инконтиненция на мехура, хемороиди и възпалителни заболявания на червата.

Не подозирайки за този експеримент, западните доктори се опитват да припишат несъответствията на хранителните фактори. Ала опитите им да докажат, че диетата е водещ фактор не успяват. При все това са единодушни, че това са болести на западния свят. Озадачени от имунитета в развиващите се държави те не знаят как да го постигнат в нашето общество.

Много средства и труд се хвърлят за изследвания и откриване на причината за тези заболявания. Въпреки усилията прогреса на традиционната медицина в тази насока е малък. Поради навика си да изследват всяко заболяване поотделно учените са пропуснали да забележат едно важно съвпадение:

непознати преди заболявания изведнъж стават всеобщо разпространени през последната половина на 19ти век.

 А това веднага навежда на въпроса "Съществува толкова много нации, и всичките с различни навици, обичаи, хранене, начин на живот. Какво е общото, което се е променило при всички тях?" Очевидният отговор е: "начинът на дефекация в седнала поза". По-горе разгледахме как всяко заболяване е анатомично предопределено от този факт. И връзката между двете се потвърждава от липсата на заболяванията всред "клечащите нации". Такава нация са японците - народ известен с дълголетието и интелигентността си. В мъдростта си те и днес използват модернизиран вариант на познатите ни клекала (виж снимката в дясно)

Бъдете здрави и помнете: истинските неща винаги са прости.


Седемте предимства на клекналата поза

Тъй като повечето от вас не предполагат, че клечането е подходящо за храносмилане и изхождане, ще ви припомня някои уникални анатомични особености на човека.

Първо, човекът е единственото животно, което трябва да изтласква съдържанието на червата си нагоре. Ако той живее природен начин на живот това не е проблем, защото неминуемо ще кляка през деня -- да поровичка земята в градината, да подреди нещо, да поговори с някого, и тогава ръцете му естествено достигат земята (там е всичко, с което работи) а торсът е изцяло отпуснат върху бедрата. В тази напълно клекнала поза бедрата естествено притискат коремната област -- дясното бедро притиска цекума (началото на дебелото черво), механично изтласквайки съдържанието му нагоре, докато лявото бедро притиска низходящата част, естествено изтласквайки отпадъците надолу към изхода.

Полезен ли ви беше този материал?

Можете да подпомогнете автора с  лева

Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

За връзка с автора

използвайте банера
за да насочите хората
към този сайт


Какво да направим с
порцелановия трон...

 

Тук някои биха се запитали: какво да правя като вече имам "порцеланов трон" във вкъщи.

Натиснете тук за да видите няколко идеи

Използвани източници:

  1. Част от материалите са превод от http://www.naturesplatform.com с писмено разрешение от автора.
  2. http://healthlink.mcw.edu/article/930605239.html
  3. Welles, William, "The Hidden Crime of the Porcelain Throne" (unpublished article). Dr. Welles is a practicing Chiropractor, Nutritionist, and Kinesiologist from California.
  4. Jacobs E J, White E., Constipation, laxative use, and colon cancer among middle-aged adults. Epidemiology, 1998 Jul, 9 (4): 385-91.
  5. Tagart REB. The Anal Canal and Rectum: Their Varying Relationship and Its Effect on Anal Continence, Diseases of the Colon and Rectum 1966: 9, 449-452.
  6. Hornibrook, F.A., The Culture of the Abdomen, (Garden City, N.Y.: Doubleday, Doran & Co., Inc., 1933), pp. 75-78
  7. Aaron, H., Our Common Ailment, (New York: Dodge Publishing Co., 1938), p. 39.
  8. Sikirov BA. Management of Hemorrhoids: A New Approach, Israel Journal of Medical Sciences, 1987: 23, 284-286.
  9. Dimmer, Christine; Martin, Brian; et al. "Squatting for the Prevention of Hemorrhoids? ", Department of Science and Technology Studies, University of Wollongong, NSW 2522, Australia, published in the Townsend Letter for Doctors & Patients, Issue No. 159, October 1996, pp. 66-70 (available online at http://www.uow.edu.au/arts/sts/bmartin/pubs/96tldp.html)
  10. Sikirov BA, Etiology and pathogenesis of diverticulosis coli: a new approach, Medical Hypotheses, 1988 May;26(1):17-20.
  11. Sikirov BA, Cardio-vascular events at defecation: are they unavoidable?, Medical Hypotheses, 1990 Jul;32(3):231-3.
  12. Bockus, H.L., Gastro-Enterology, (Philadelphia: W.B. Saunders Co., 1944), Vol. 2, p. 469
  13. Kira A. The Bathroom. Harmondsworth: Penguin, 1976, revised edition, pp.115,116.
  14. Tobin, Andrew.. Prostate Disorder – Causes and Cure, National Direct Publishing, Bowden, Australia, 1996, (Chapter 12, by Wallace Bowles, entitled "Refining an Everyday Activity"),p.132
  15. Ibid., p. 144.
  16. Ibid., p. 138.
  17. Henry, Dr. M.M. and Swash, Dr.M., Coloproctology and the Pelvic Floor, Butterworths London, 1985, p. 145,147,301.
  18. Bowles, Wallace, The Importance of Squatting for Defecation, unpublished article, January, 1992.
  19. www.president.harvard.edu/history/
  20. Walker AR, Segal I., Epidemiology of noninfective intestinal diseases in various ethnic groups in South Africa. Israel Journal of Medical Science, 1979 Apr;15(4):309-13. (online at PubMed.)
  21. www.users.bigpond.com/billmastermind/moments53.htm
  22. Montgomery Scott M , Pounder Roy E , Wakefield Andrew J, Infant mortality and the incidence of inflammatory bowel disease,The Lancet Volume 349, Number 9050 DATUM: 1997-02-15.
  23. Pfenninger, John L and Zainea, George G., Common Anorectal Conditions: Part I. Symptoms and Complaints, American Family Physician, 2001;63:2391-8
  24. King, John E.(Editor in Chief), Mayo Clinic on Digestive Health, Mayo Clinic, Rochester, MN, 2000, p.128
  25. Rad, Saeed, "Impact of Ethnic Habits on Defecographic Measurements", Archives of Iranian Medicine, Vol 5, No. 2, April 2002, p.115-117.
  26. Russell JGB. Moulding of the pelvic outlet. J Obstet Gynaec Brit Cwlth 1969;76:817-20 (cited at http://home1.gte.net/gastaldo/part2ftc.html)
  27. http://web.uct.ac.za/depts/git/ibd/history.htm
  28. Historical Perspectives in Surgery, Medscape Surgery 4(1), 2002, "Famous Patients, Famous Operations, 2002 - Part 2: The Case of a Royal Pain in the Abdomen"
  29. http://www.pajournalcme.com/pajournal/cme/pa208a.htm
  30. Roberts RO, Lieber MM, Bostwick DG, Jacobsen SJ: A review of clinical and pathological prostatitis syndromes. Urology 49: 809-821, 1997
  31. http://www.mja.com.au/public/issues/175_01_020701/hugh/hugh.html
  32. Burkitt DP. Appendicitis. London: Norgine Ltd, 1980.